Правилото за двете стени
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
25 октомври 2023 години
Живот зад две стени.
Приятел ми написа от Германия: „ В Харкив е оповестена паника. Ти нали се намираш зад двете стени? “
– Разбира се! – давам отговор му аз, натискам „ шифт “ и „ нула “ и не отпущам, докато съобщението ми не се разтегли в три реда.
(За младите: съчетаване на клавишите „ шифт “ и „ нула “ дава скоба, е голям брой скоби са остарелия аналог на емотикона усмивка - „ смайлче “).
Бях сигурна, че приятелчето се майтапи, заклевам се. Не може да се пита съществено такова нещо. Още повече – една харкивчанка. След деветнайсет месеца тежка война. (И тук отново следват скобите…).
Обаче индивидът не се майтапеше, скобите ми не ги разбра.
Ще ви опиша самата истина. За Харкив, въздушната паника и измисленото предписание за двте стени.
Сирената в града вие от пет до петнайсет пъти всеки ден. Понякога тя на практика не млъква. Ако през такива дни отворите публични телеграм-канали, там, вместо вести, транслират черно-бял калейдоскоп: отбой, паника, отбой, паника, отбой, паника.
Изглежда като техническа неточност – като че ли каналът е блокирал, като виниловата плоча, която се върти в кръг и свири еднакъв фрагмент.
През тези дни, а те са примерно шест в седмицата, съгласно „ правилото на две стени “ аз би трябвало да пребивавам в „ тамбура “ (Та́мбур (фр. tambour «барабан») — неголямо преходно помещение сред две входни порти с размера за един човек или няколко души. В дадения случай има се поради помещение на стълбищната площадка пред две ъглови входни порти в жилищата. – Бел. прев.) Да хапвам в тамбура, да дремя в тамбура, да работя в тамбура, да взимам душ в тамбура и да разхождам кучето в тамбура.
Само че моят тамбур е доста дребен.
Той е стеснен. Кучето ми Хектор, в случай че инцидентно подмине нашата врата, решавайки да помирише какво готвят съседите, не може да се обърне в него. И излиза на „ заден ход “. Но работата даже не е в това, честно.
Работата е там, че съгласно моята лична статистика в 10 от десетте случая първо се взривява ракетата, а след това пускат сирената.
Никой не е отговорен. Това е географска даденост. Прекалено близко сме. От входа на моя блок до съветската граница са трийсет и два километра.
И, почтено, не помня нито един случай ракета да е паднала след началото на въздушната паника.
Не се окайвам, просто желая да обясня на всички, които са надалеч от Харкив: че в нашия град сирената е добър знак.
Значи, повече нищо няма да дохвъри. Не се стряскайте.
И не се обиждайте за скобите. За всеки харкивчанин тревожният въпрос за убежищата, та даже за фамозните „ две стени “ от дълго време е комичен.
Уви. И за страдание.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
25 октомври 2023 години
Живот зад две стени.
Приятел ми написа от Германия: „ В Харкив е оповестена паника. Ти нали се намираш зад двете стени? “
– Разбира се! – давам отговор му аз, натискам „ шифт “ и „ нула “ и не отпущам, докато съобщението ми не се разтегли в три реда.
(За младите: съчетаване на клавишите „ шифт “ и „ нула “ дава скоба, е голям брой скоби са остарелия аналог на емотикона усмивка - „ смайлче “).
Бях сигурна, че приятелчето се майтапи, заклевам се. Не може да се пита съществено такова нещо. Още повече – една харкивчанка. След деветнайсет месеца тежка война. (И тук отново следват скобите…).
Обаче индивидът не се майтапеше, скобите ми не ги разбра.
Ще ви опиша самата истина. За Харкив, въздушната паника и измисленото предписание за двте стени.
Сирената в града вие от пет до петнайсет пъти всеки ден. Понякога тя на практика не млъква. Ако през такива дни отворите публични телеграм-канали, там, вместо вести, транслират черно-бял калейдоскоп: отбой, паника, отбой, паника, отбой, паника.
Изглежда като техническа неточност – като че ли каналът е блокирал, като виниловата плоча, която се върти в кръг и свири еднакъв фрагмент.
През тези дни, а те са примерно шест в седмицата, съгласно „ правилото на две стени “ аз би трябвало да пребивавам в „ тамбура “ (Та́мбур (фр. tambour «барабан») — неголямо преходно помещение сред две входни порти с размера за един човек или няколко души. В дадения случай има се поради помещение на стълбищната площадка пред две ъглови входни порти в жилищата. – Бел. прев.) Да хапвам в тамбура, да дремя в тамбура, да работя в тамбура, да взимам душ в тамбура и да разхождам кучето в тамбура.
Само че моят тамбур е доста дребен.
Той е стеснен. Кучето ми Хектор, в случай че инцидентно подмине нашата врата, решавайки да помирише какво готвят съседите, не може да се обърне в него. И излиза на „ заден ход “. Но работата даже не е в това, честно.
Работата е там, че съгласно моята лична статистика в 10 от десетте случая първо се взривява ракетата, а след това пускат сирената.
Никой не е отговорен. Това е географска даденост. Прекалено близко сме. От входа на моя блок до съветската граница са трийсет и два километра.
И, почтено, не помня нито един случай ракета да е паднала след началото на въздушната паника.
Не се окайвам, просто желая да обясня на всички, които са надалеч от Харкив: че в нашия град сирената е добър знак.
Значи, повече нищо няма да дохвъри. Не се стряскайте.
И не се обиждайте за скобите. За всеки харкивчанин тревожният въпрос за убежищата, та даже за фамозните „ две стени “ от дълго време е комичен.
Уви. И за страдание.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ